За книгата: 1984 / Превод от изданието от 1984 г. Запазени са оригиналните илюстрации. „Истинските имена“ не може да се нарече дебютна работа на Върнър Виндж - по това време той вече е публикувал няколко разказа, романите „Светът на Тати Грим“ и „Уитлингът“ - но, разбира се, тази история донесе авторска слава. Както и в следващите творби, Vinge изгражда текста върху много брилянтни идеи; в "Истинските имена" той изобразява киберпространството (една година преди "Burning of Chrome" на Гибсън), обсъжда дълбоката връзка между програмирането и магията (четири години преди "Козовете на съдбата" на Зелазни), прави първите скици на идеята за Technological Singularity (пет години преди неговия „Lost in Real Time“) и повече За да разберете по-добре контекста, не забравяйте, че „True Names“ е публикуван в сборника „Dell Binary Star“ #5 през 1981 г., когато IBM пусна. първият персонален компютър, IBM PC, популярният модел на Apple там беше Apple III - все още без известния прозоречен интерфейс (първият компютър с графичен интерфейс, Xerox Star, се появи през същата 1981 г.), пет мегабайта се смятаха за отличен размер на твърдия диск, а Интернет все още не беше заменил зоопарка от разнородни мрежи. Историята „Истинските имена“ беше избрана за наградите „Хюго“ и „Небюла“ за 1981 г., но не взе наградата (тази година мъглявината отиде на. „Играта на Сатурн“ на Пол Андерсън и „Изгубеният Дорсай“ от Хюго до Гордън Диксън). През 2007 г. True Names беше удостоен с наградата на Залата на славата на Прометей.